Копривщица
Копривщица е разположена в най-високата котловина на Същинска Средна гора по двата бряга на р. Тополка, на 945 м надм. в. Отстои на 75 км от Пловдив, 110 км от София, 26 км от Пирдоп, на 24 км от Стрелча и 38 км от Панагюрище. Копривщица е старо селище, по всяка вероятност е заселено от преселници от Търново в края на XIV в. и началото на XV в. В стари книги и фермани се споменава като колиби и махали от град Стрелъц / днешна Стрелча/. Днешна Копривщица е младо селище, за това говори мерата му, която е малка и стеснена от Стрелча, Панагюрище и Клисура. За произхода на името има различни мнения - от куп речици, които се събират тук в Тополница /наричана още Тополка/ , от копнос - торище на каракачанските овце, от коприва и т. н. През XVIII в. Копривщица е цветущо селище, което трикратно е опожарявано и ограбвано от кърджалиите. През 1809 г. градът се е откупил от кърджалиите и не е опожаряван, а само ограбван. В първите десетилетия на XIX в. Копривщица е отново във възход, като средище на развито джелеп-чийство, бегликчийство, абаджийство, терзийство, кожухарство и търговия.Според Я. Кереков през 1700 г. в Копривщица е имало 120 хил. овце, 20 хил. говеда и 2 хил. коне. Отделни стопани притежавали по 4-5 хил. овце, по 500-800 говеда и т. н. След Освобождението в града имало само 10 хил. овце и 3 хил. говеда, Скотовъдите използвали лете хубавите пасища на Средна гора, а зиме пасищата в Одринско и Лозенградско. Видни фамилии на джелепчии, бегликчии и търговци са били Чомакови, Доганови, Каравело-ви. Поп Константин отбелязва, че в 1819 г. в Копривщица имало 1000 къщи. От тук се изпращали за Одрин и Цариград овнешко месо и говежда пъстърма. Търговци достигали до Цариград и Александрия, до Влашко и Сърбия. Абаджии са ходели в Анадола - Бурса и Смирна, островите Тасос и Хиос. Зиме Копривщица ставала "женско село", в което се крои, шие и плете. Стоката се носи от мъжете по обширния пазар. Връщайки се по домовете си джелепи и търговци пренасят много новости в града. След 1830 г. започва голямо строителство на не една или две китни просторни къщи, две църкви, няколко чешми и мостове.
Копривщенци участват в четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Христо Ботев. Тук още в 1869 г. Васил Левски основава комитет. На 20.IV.1876 г. един от организаторите и ръководителите на Априлското въстание Т. Каблешков дава първия сигнал на народния бунт, оглавяван от копривщенеца Гаврил Хълтов - Георги Бенковски. След Освобождението градът е осъден на забвение. Много копривщенци се изселват в София, Пловдив, Свищов и други.